„Летище” в Младежкия: купон, Койна и още нещо

Първата изненада беше препълненият салон, което изглежда вече е обичайно за възкръсналия като феникс от пепелта „Младежки”. За пиесата на хърватката Тена Щивичич (на немски сигурно се пише така: Schtivitchitch) е напълно приложима моята „теория за невероятностите”. В театъра тя се реализира по-следния начин: главният герой среща главната героиня на неутрално летище в трета страна – при това той лети за Мадагаскар, а тя – за Северния полюс. Е, във въпросната пиеска дестинациите бяха европейски, но все тая. Другото му приложение бе при ефектния финал – напъденият от собственото си отроче и изоставен от всички на междинното летище Стефан Мавродиев печели лотарията с билет, намерен на пода, и вика сърцераздирателно: „Спечелих!”, но всъщно се чува: „Загубих всичко!”. Сюжетът лъкатуши между четири двойки, вторачени в своите хамлетовски раздвоения и любови. Като един от коктейлите, които неуморния Вежен Велчовски бърка в своя бар, обърнат към публиката (не завиждах на зрителите от първия ред, до които сигурно са достигали пръските от фалшив алкохол), той е разреден със сценичното присъствие на танцов колектив от рапърки и униформени стюардески – нелоша отмора за мъжкото око. Главната двойка разиграва малко сладникава фаталност – неубедителният Атанас Атанасов в ролята на терминално болен, отиващ в швейцарски санаториум, си партнира с далеч по-ефектната Койна Русева, която явно се ползва с всенародната любов, особено след телевизионните си изяви. Най-свеж ми се стори самият барман, който удивително добре играе арабин-левантиец, говорейки си на арабски с едната от стюардесите. Всяка негова реплика предизвикваше голяма веселба. Наградата „Златна малинка” бих дал на няколко лелки, които се кикотеха в аванс, както и на особено недуховитите реплики. Те, както и останалите зрители, между които се надявам да не е имало мюсюлмани, не забелязаха гафа на автор, режисьор или актьор. Оттеглилият се за молитва зад кулисите барман започна да си пее като някакъв ходжа от минаре. Което го няма в реалността, но пък може да мине за някаква автоирония на сценичния арабин. За онези зрители, които подобно на мен имат деликатни ушни мембрани, бих препоръчал тампони срещу гигадецибелите на озвучаването. Театърът в часа на дискотеките и холивудските блокбъстери чупи бариерата на звука. Ще имате късмет, ако намерите билет за тоз свръхгледаем спектакъл.