Вчера пак бяхме в „Сълза и смях“, но
този път на руски спектакъл. Руснаците са театрална нация и го доказват не само
със Станиславски, но и с Майерхолд, Немирович-Данченко, Любимов и... Чехов. Да, същият този Антоша Чехонте, който като млад
фейлетонист е написал смешката, послужила за основа на „А.... во фраке?“. Над сцената в нашенския „Сълза и смях“ беше
разперила криле именно неговата „чайка“ - емблемата на великия МХАТ. Но в края на
пиеската чайката се оказа глухар или бекас (който знае що е „тетерев“, да
каже), „застрелян“ с пушката на един от актьорите (както се знае, по Чехов
всяка ловджийската пушка, която невинно виси – в случая на рамото на актьора в
първото действие, би следвало да гръмне в последното действие).
Но руснаците са и балетна нация, както
ни е известно особено на нас – българите. Затова водевилът
плавно премина в балетна пантомима на тримата персонажи – кандидат-младоженец,
кандидат-невеста и кандидат-тъст, която гениално обедини всичките трафаретни
пози на примабалерините и солистите. Съответно публиката беше забавлявана до
сълзи с последващите па дьо дьо и дори па дьо троа, акомпанирани от симпатичен
квартет с пиано и дирижиран от облечен във фрак (а как иначе) диригент,
изпълняващ дискретно и ролята на суфльор.
Във второто действие бяхме подсетени че
руснаците са и оперна и оперетна нация, а освен това и обичат кучета. Така на
сцената се появяват симпатичните чучела на Угадай и Откатай – и следват
безкрайни препирни, кое от двете четириноги приятели на човека е по-расово. И
всичко това – изригнато в арии и трели, речитативи и фалцети. Краят, разбира се
е щастлив и двамата млади се превръщат в щастлива дворянска двойка, докато
Угадай и Откатай махат (метафорично) доволни опашки. За finale grande
актьорите изпълняват и по един смешен фокус. А режисьорът доста развълнувано
благодари на българите и ни сащиса с информацията, че спектакълът се е играл
повече от... 500 пъти от 1988 г. насам! И че народният артист Филозов, който
днес изпълни ролята на бащата, някога е играл женихът! Е, вие няма може да видите този водевил,
освен ако не се отправите на пътешествие до Москва – в театъра „Школа
современно пьесы“...
Няма коментари:
Публикуване на коментар