ArGO f… или как Холивуд угоди на ЦРУ

В предишния ми коментар за филма, предвидих, че Бен Афлек ще се конкурира със самия себе си за оскара. Което и се случи, след като Академията му присъди награда за филма, а не за режисурата. Сигурен съм, че в бъдеще „Арго“ ще бъде сочен като пример за това, как американската филмова индустрия, подкрепяна щедро от държавни агенции и структури, манипулира историческата истина. Потвърди се хипотезата ми, че целият трескав финален епизод на летището е чиста фантазия. Освен това, протестите на все още живия канадски посланик, че всъщност ЦРУ е играло скромна роля в цялата операция, май отговарят на истината. Особено след изявлението и на Джими Картър, екс-президентът, който най-много знае по въпроса. 
Чудя се, какво ли автентично би останало, като се махнат и другите стереотипни ситуации и персонажи. Най-вероятно приближението до реалността ще е най-успешно в лицето на намусените мустакати турци от истанбулските предградия. Всъщност, триумфалната усмивка на Бен Афлек ни казва една горчива истина за съвременния свят, в който ние сме само безгласни зрители. Холивуд има неограничен лиценз за манипулиране на глобалното село. При това, холивудските схеми все повече се възпроизвеждат и в политиката, и в медиите. Примерът със Си-Ен-Ен, която въведе драматизация на новините, предполагаща единствено наличието на злодеи и герои, е пример за холивудизация на журналистиката. Същото важи и за американската политика. Не случайно изборът на „Арго“ за оскар бе обявен от...Мишел Обама. Така че...вж. заглавието.